Тук публикуваме есето, спечелило първата награда:

“Ортодонтското лечение в моя живот” от Диана Здравкова

 В моя живот има два периода – преди и след ортодонтското ми лечение, преди – когато криех зъбите си, срамувах се от тях и на всички снимки бях тъжна, а след – когато придобих самочувствие и не само, че вече имам увереността да се усмихвам, но вече не преставам да го правя. Ортодонтията не само подобри начина, по който изглеждам, но промени живота ми коренно – в личен, но и в професионален план. Как ли?

Всичко започна в детската градина, когато всички мои връстници започнаха да сменят временните си зъби. С интерес, нека си призная и може би малко завист, гледах как другите деца сменяха зъбките си, а моите все още стояха здраво зациментирани в устата ми. Това много ме потискаше, затова когато чак на 8години се разклати долният ми резец, бях повече от щастлива. Бавно, но славно започнаха и другите да падат, а на тяхно място да се показват къдравите режещи ръбове на постоянните ми зъби. Щастието ми бе помрачено бързо, когато моите родители и аз самата установихме, че те бяха изключително криви, защото постоянните ми зъби бяха доста големи, в сравнение с малката ми челюст или както каза моята детска зъболекарка, аз съм една “малка госпожица с големи зъби”. Тогава за първи път се срещнах с ортодонт, установи се, че освен големи зъби, също така имам липсващи 5 зъба, което донякъде беше добре, имайки предвид малкото пространство за останалите. Така започна моето ортодонтско лечение, което бе много продължително и за съжаление, зъбите ми продължаваха да не изглеждат по начина, по който аз исках да бъдат. Вече навлизах в тийнейджърските си години, бях преминала през няколко специалисти, различни апаратчета, няколкостотин панорамни снимки, множество болки… Започнах да си мисля, че никога няма да имам хубава усмивка, чувствах се депресирана и тъжна, получавах много подигравки, което допълнително срина самочувствието ми. Тогава чух за ортодонтска клиника “Валор” и реших да я посетя, за да чуя мнение относно това как мога да подобря себе си, тогава се запознах с д-р Гаврилов и проф. Мутафчиев, които не само ме успокоиха и казаха, че няма нищо притеснително , дори ми показаха подобни на моя случай, за което съм им много благодарна и за мен е удоволствие всеки преглед. С времето, когато челюстта ми порасна, зъбите ми се наредиха още по-добре, като продължаваме да следим развитието с млечния зъб в устата ми (липса на зародиш).

Но моята история далеч не свършва тук.. Още от малка съм се чудела каква професия да имам, като всяко малко момиченце си мечтаех да бъда певица, художник, лекар.. когато бях на 7години, получих за подарък пластмасова маймунка, която имаше места за зъби от пластилин, беше ми интересно да й правя кариеси, но когато пораснах, не се бях замисляла за тази професия, дори се бях зарекла, че никога не бих станала зъболекар, защото вече ми беше омръзнало да се срещам именно с тях. Въпреки това, виждайки ортодонтите и тяхната работа, тайно си помечтах да бъда като тях.. Замислих се колко щастлива съм сега, когато с тяхна помощ, се усмихвам постоянно, замислих се как мога да направя толкова хора щастливи и уверени в себе си, защото за мен винаги усмивката е била нещо много важно, все пак тя е първото, нещо което виждаме в отсрещния, за мен хубавата усмивка е здравата усмивка, а какво по-хубаво, когато тя е и естетическа. Вярвам, че ортодонтията не е само в това да постигнем перфектната оклузия, а също и в това да имаме здрави зъби, както ми каза преди години д-р Гаврилов, който сам ми даде огледалото и ми показа състоянието на зъбите ми. След края на прегледа, той ме попита какви са ми плановете за бъдещето, тогава бях на 16г и не бях сигурна, но никога не предполагах, че именно аз мога да поема по пътя на една толкова хубава и благородна професия, а именно тази на денталния лекар. Вече съм втори курс дентална медицина във Факултета по дентална медицина в София , което е още един повод да бъда вечно усмихната, защото тази професия прави точно това, без значение специалността – да дарява най-хубавото, а именно- усмивка.

Мога да кажа, че ортодонтията ми даде много, много – освен красивата усмивка, тя събуди в мен моята мечта – някой ден самата аз да накарам някой да се почувства така, както и аз се почувствах след дълги години ортодонтско лечение. Моето лечение все още не е свършило, тъй като въпреки че съм на 21 години, гордо мога да кажа, че имам млечен зъб, но все още нямам 2 от седмите си зъба, но донякъде , може да звучи малко налудничаво, но това ме прави щастлива, защото не искам никога това приключение да свършва. Точно по тази причина съм много амбицирана да сбъдна гореспоменатата си мечта и вече ортодонтията да не е само част от живота ми, а да е целият ми живот, а най-голямото ми постижение и гордост в професионален план би било да наричам моите лечители, на които се възхищавам толкова много, мои колеги! Благодаря, че се докоснахте до историята ми, за мен е наистина чест, че имам тази възможност, благодаря за подкрепата и помощта в лечението ми, както и за вдъхновението, което сте за мен! Благодаря Ви, Валор!