Стела Христова Христова

Есе на тема

,, Ортодонтското лечение в моя живот‘‘

                        …път, осеян с препятствия, със загуби и победи.

Ако преди десет години ме бяха попитали за какво мечтая, без да се замисля бих отговорила да имам зъби, да имам усмивка, която да не крия с длан. Да се усмихвам на цветенцата, на птиците, на хората, на живота! Сега, от висотата на моите осемнадесет години, съвсем осъзнато и обмислено казвам: Аз искам да стана ортодонт и да специализирам oрална хирургия! И ще направя всичко по силите си, за да се нарека някой ден не само Ваш пациент, а и Ваш колега. Това решение не дойде спонтанно. То е в резултат на моя дълъг ортодонтски план за лечение, който продължава вече 10 години.  В началото бяха апаратите (както децата ги наричахме – скоби), ластиците, болката и всичко, което едно дете на 10 години не приема за нормално. За мен съдбата беше подготвила по-различно детство. И нека започне моята приказка за зъбите.

       Когато бях на 7 години, посетих първия ми зъболекарски кабинет, където добрата лекарка ми каза, че имам най- прекрасните и бели зъбки. Тя реши да ми направи Панорамната зъбна снимка (OPG), обхващаща цялото съзъбие, челюстните стави и пода на синусите. Тази снимка преобърна целия ми живот  - докторката каза, че всъщност аз нямам цели 9 зъба. Аз не разбирах за какво става въпрос, но мама ми обясни колко сериозно е това. Научното название на моето състояние е Хиподонтия, а по конкретно - Олигодонтия. 

Лечението ми започна в Пазарджик, после премина в Пловдив и София. Носех  ортодонтски апарати на долна и горна челюст. Криех ги на най- скришните места, които едно 10-годишно дете познаваше, но мама упорито ги намираше. Бях като в някакъв омагьосан кръг, от който нямаше изход. Всеки лекар, който ме преглеждаше, поставяше различно лечение и диагноза, даже някои от тях не желаеха да се заемат с толкова особен случай. Всичко това се повтаряше цели три години, докато един ден не застанах пред вратата на моето спасение, като на нея с големи сини букви беше изписано името на клиниката - ,, ВАЛОР‘‘. За пръв път професор Валентин Мутафчиев ми обясни подробно и компетентно пътя,  който ще изминем заедно. Повярвах му и му се доверих. 

     Започна моето лечение в ортодонтска клиника ,,Валор‘‘. След обстоен преглед и план на лечение преминахме към вземане на отпечатък от горна и долна челюст. Първата стъпка беше изготвянето на подвижен ортодонтски апарат. Целта на апарата беше подреждане на зъбните дъги, за да може след време да се сложат импланти. Импланти – тази дума се запечата в съзнанието ми. Тя беше моето избавление от тежката участ на едно момиче без 9 постоянни зъба. Исках колкото се може по-бързо да се сдобия с тези малки ,,диамантчета‘‘, за да се усмихвам широко на света и хората. Но осъзнавах и че бях още в самото начало на моето дълго ортодонтско премеждие. Заедно с апарата трябваше и да нося екстраорален апарат, тъй като имах и обратна захапка, която ми пречеше да се храня и говоря нормално без затруднения. По този начин горната ми челюст трябваше да се премести медиално, за да се нормализира захапката. В началото беше трудно да свикна с факта, че трябва да нося толкова много апарати, ластици. Даже се противях на майка ми, когато ме умоляваше да ги нося, защото тя осъзнаваше сериозността на това, което трябваше да се постигне чрез тях. Разумът ми надделя и започнах редовно да нося пластинките и екстраоралния апарат. След  три години тази част от лечението ми приключи – захапката ми стана нормална. В ума ми бяха само мислите - ,, Край! Мъчението мина! Няма повече апарати и ластици, нито болки, нищо.‘‘. Но... Дойдоха доктор Гаврилов и брекетите. Радостта ми се попари.  Ролята на брекетите беше подреждане на зъбите на горна и долна челюст и обособяване на място за импланти. След поставянето на брекетите се появиха отново ластиците, чиято основна цел беше контакт между двете челюсти. Основно те свързваха моларите с резците. Както на временните апарати, така и при брекетите, ми бяха изработени временни местопазители, които представляваха изкуствени зъбчета. Когато се видях в огледалото с тях, бях безумно щастлива. Колко хубаво изглеждаше! Даже ми се искаше с това да приключи лечението ми , но имплантите ме чакаха. Постепенно виждах как зъбите ми започнаха да се подреждат като маниста. Всяко едно от тях, а те не бяха много, намери своето местенце. Лечението ми с фиксирана зъбна техника продължи пет години и половина. И все повече наближаваше моментът, в който щях да се усмихвам свободно. Осъзнавах всичко това, което се случваше с мен и което тепърва предстоеше да се случи. Имах моменти на слабост, в които дори исках да се откажа от всичко и да забравя за апарати, импланти и операции. Но тогава изникваше въпросът ,, Защо да го сторя, след като почти съм на финалната права?‘‘ Това бяха едни от моментите, в които в мен започна да се заражда без да усетя идеята да се нарека един ден ортодонт. След 6 години лечение с брекети, апарати, ластици, екстраорални пластинки, дойде времето, когато трябваше да изберем клиника за продължаване на лечението и подготовка за операция с цел поставяне на импланти.  Доверихме се на ,,Дентална Клиника Полихронов‘‘. Там бях посрещната с любезно отношение и компетентност относно моя проблем. Направиха ми рентгенова снимка, на която пролича, че на едно от местата, където трябваше да бъде поставен имплант, костта не беше развита и това нямаше как да се случи. Имплантите с най – малък диаметър бяха Straumann Цирконий – 2,2 мм. Затова там щеше да ми бъде поставен мост. Но докторът нямаше как да бъде сигурен, че на другите три места костта не е с милиметър повече или по – малко и затова ни обясни за възможност за направа на мембрана в костта от венозна кръв, ако костта е с много малко по-тънка от необходимото за поставяне на тези импланти. След нова консултация с доктор Полихронов и доктор Мерджанов, насрочихме дата за операция – 27.01.2022. Преди това посетихме клиника Валор, за да се премахнат временните зъбки и брекети. Настъпи време за операцията. Екипът, който ме оперира се състоеше от Доктор Мерджанов, доктор Полихронов и доктор Симова. Бях в най-добрите ръце. Въпреки това, притеснението се беше вкопчило в мен и страхът се опита да надделее, но доктор Мерджанов ми помогна да го преодолея и беше неотлъчно до мен в този труден момент. Започна операцията. Последното, което видях бяха дълбоки зелени очи , в които до преди малко виждах успокоение, че всичко ще бъде наред. Събудих се след операцията. Не усещах болка. Не можех все още да осъзная, че това, за което се борих десет години, вече е истина. Случи се. Тогава бях готова да изтърпя всяка болка, защото виждах как частите на моя пъзел с хиляда парченца се подреждаха. Сега трябваше да изчакаме шест месеца, за да видим дали организмът ми ще приеме чуждите телца в устната кухина. Месец след възстановяването ми посетихме клиника ,,Валор‘‘, където ми се изработиха нови местопазители, за да може през периода на адаптация на имплантите, зъбите да не започнат ,,да се разхождат‘‘ из горната и долната челюст свободно. Тези малки ,,охранители‘‘ бяха ортодонтски апарат на горна челюст и ретенционен апарат на долната. Изминаха 3 месеца от моята операция и сега вече беше време за поставяне на мост. Доктор Симова се зае с тази процедура – изпилване на двата зъба, където трябва да се постави мост, поставяне на коронки на двата зъба и след това поставяне на временен мост. За съжаление, един от двата зъба трябваше да се умъртви след изпилването, защото изпитвах болки.  Ами… Това е моят ортодонтски път… засега. Знам, че ми предстоят още процедури, но вече се примирих с този факт именно защото усещам, че всичко си заслужава. И във финала на моето лечение искам да благодаря на Доктор Гаврилов, на Доктор Мутафчиев за търпението, с което те бяха въоръжени през тези 8 години, както и за усилията, които положиха, за да мога някой ден да се усмихвам без да се притеснявам. Благодаря и на доктор Полихронов, на доктор Мерджанов и на доктор Симова, че моето ,,чудо‘‘, за което се борих толкова, се случи. Вие сте хората, които запалиха в мен мечтата да бъда някой ден ортодонт и по-специално – орален хирург! Тази година кандидатствам във Факултета по Дентална Медицина в София и се надявам след шест години да бъда достойна да работя в екип с вас! БЛАГОДАРЯ!